Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ

28 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Камен Старчев е сред най-активните съвременни български художници. Той притежава ярък индивидуален почерк и разпознаваем стил, в който модерните технически средства са подчинени на интелигентно, естетско и философско осмисляне на действителността. 

Композициите на Камен Старчев провокират и привличат с неочаквани и въздействащи решения - изчистени от клишета, те са изящен образ на реалността отвъд нейните визуални и смислови граници. В тях мигът, непосредствено предхождащ връхлитането, мистично се слива с безкрайността на момента когато вече нищо не съществува.

Проектът „ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ ” е структуриран около представата за случващото се, като със средствата на изображението интерпретира усещането за завършек, окончателност, необратимост. Изложбата включва три взаимно преплитащи се цикъла, които от различни гледни точки допълват и развиват основната линия:

Серията „Тялото на Орфей” припомня легендата за последните дни на певеца като хипотетичен символ на края на цивилизациите.

Цикълът „Земна светлина” е замислен като своеобразен реквием, съчетавайки абстрактна образност с разпознаваеми детайли от реалността.

Цикълът „Наблюдение” прибавя поредица от изображения, представящи определена логическа последователност и причинно-следствени връзки.

Всички произведения, включени в експозицията, са векторни графики - дигитален пигментен печат върху хартия, с преобладаващо големи формати, създадени в периода 2014 - 2017 година.

 

 

Камен Старчев е роден през 1971 в София. През 1990г. завършва Средното специално художествено училище за изящни изкуства "Акад.И.Петров"- София. През 1997г. завършва Скулптура в Националната Художествена Академия – София.

Има множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на престижни награди, сред които: Gaudenz B. Ruf Award - 2013, Гран При на VIІ Международно триенале на гра-фичните изкуства  - София, 2014 и др.







ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 -1944

21 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити  за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.

Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото“, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични представи. Въпреки това в изложбата „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба“ трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и  напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Изложбата е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.

 

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров







ЛИНИЯ: КРАТКОТО ИМЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО

07 Февруари 2017 - 05 Март 2017


Линията (наред с колорита, светлосянката, обема и т.н.) е  основен изобразителен елемент, при това най-често основополагащ и предшестващ по отношение на останалите. Маркирайки началния импулс на идеята, осъществявайки спонтанната връзка между съзнаване и изобразяване, тя в редица случаи остава главен, а понякога и единствен носител на емоционалния заряд на творбата.

Лека, изящна и безплътна, или твърда, агресивна и материална, линията има свойството да съдържа повече от собствената си видимост, да разказва повече от показаното, да загатва обем, присъствие, движение и развитие. По този начин в условността на двуизмерното изображение тя изгражда пространство и генерира емоция.

Линията е присъща като елемент на рисунката, ескиза или етюда, но редица автори използват нейната изразителност и в изграждането на произведения, завършени като идея и материал – живописни, графични или пластични.

Изложбата изследва богатите изобразителни възможности на линията в широкия диапазон от беглата рисунка до прецизната конструкция, от поетичното до гротескното, от загатнатото до категоричното. Тя включва произведения на автори от различни поколения, стилове, жанрове и естетика, сред които Александър Божинов, Никола Петров, Пенчо Георгиев, Иван Милев, Давид Перец, Румен Скорчев, Светлин Русев, Маргарит Цанев-Марго, Александър Денков, Магда Абазова, Греди Асса, Любен Диманов, Димитър Казаков-Нерон, Петър Дочев, Лика Янко, Снежана Симеонова, Павел Койчев и редица други.  

Експозицията дава възможност на зрителите да се запознаят както със знакови, така и с непознати произведения на живописта, графиката и скулптурата от колекцията на СГХГ.

Куратор на изложбата е Светла Георгиева







САНТИМЕНТАРИУМ

14 Декемрви 2016 - 29 Януари 2017


Портретната фотография е опит да се остави траен отпечатък не само от моментното състояние на едно лице, но да се докосне неговия вътрешен свят, да се разкрие неговото уникално присъствие, личност и характер. Пристъпвайки към създаването на портрет, фотографът не е просто регистратор, а тънък наблюдател, психолог, дори изповедник, който улавя детайли, незабелязани или неоценени от останалите.

В над 40 голямоформатни фотографии, изобразяващи повече от 30 различни персонажи, Павел Червенков води своя диалог с хора от различни поколения, с разнообразни професии и житейски истории. Сред тях срещаме както известни, така и непознати лица: актьори, музиканти, художници, интелектуалци. Обединяващото в тази селекция е, че съдържа портрети на хора, наблюдавани в момента, в който остават насаме със себе си. Това са моменти на тъга, размисъл, съзерцание или емоция – кратки и често много сантиментални. Авторът ги улавя деликатно и с разбиране, разкривайки своите модели в тяхната автентичност и интимна човечност. Галерията от образи, познати на публиката в различни други превъплъщения, в интерпретацията на Павел Червенков е наситена с одухотвореност, откровения и съпричастност. „Сантиментариум” по думите на автора означава „аквариум за сантименти”. Пространство, в което личността открехва завесата към вътрешните си истини.


 

Павел Червенков е роден  през 1976 година в  София. Започва да снима на тринадесет години, а от 1992 г. е член на най-стария  фото клуб в страната - Българския фотоклуб. Завършва  Приложна и художествена фотография в НАТФИЗ в класа на доц. Петър Абаджиев. 

Работил е с почти всички големи рекламни агенции и списанията: Егоист, Его, Мах, Amica, Eva, Playboy, Elle, Harpers Bazaar, Grazia и др.

Изложбата САНТИМЕНТАРИУМ е първата му самостоятелна изложба.







ВИЗУАЛНИ ХРОНИКИ

07 Декемрви 2016 - 12 Февруари 2017


Изложбата е заключителен етап на проекта „Визуални хроники”, чиято цел е да създаде архив за изкуството в България през втората половина на 20-ти век, под формата на видео интервюта и през спомените на художници, преживели това време.
Филмите с продължителност между 20 и 30 минути ще запознаят публиката отблизо с девет от все още присъстващите като активни творци, личности и авторитети на художествената сцена, автори. Разказите им обхващат времето от втората половина на 20-ти век до наши дни. Темите се простират от художествени проблеми на изобразителното изкуство, през отношенията на професионалната общност с държавната власт, обществените позиции на художниците през различните години, както и лични спомени и разкази за преподаватели, приятели и колеги.
Някои от въпросите, на които художниците отговориха са: „Как се промени работата ви през годините?”; „Чувствахте ли се свободни по времето на социализма?”; „Как съхранихте творческата си енергия?”; „Какво бихте посъветвали младите художници днес?”.
Освен видео интервютата, експозицията включва и произведения от различни периоди в творчеството на художниците в изразните средства живопис, графика, скулптура, дърворезба и илюстрация.
Видео портретите са режисирани и продуцирани от Райна Тенева и Десислава Павлова от Bureau Artrecord.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура”

Куратори: Мария Василева, Даниела Радева







РОДОВА ПАМЕТ И НАСЛЕДСТВО. ЧЕТИРИ ПОКОЛЕНИЯ ХУДОЖНИЦИ

02 Ноември 2016 - 27 Ноември 2016


Тази година се навършват 100 години от рождението на художника Васил Йончев. Изложбата „Родова памет и наследство“ е опит да се обозре творчеството на един от най-големите български художнически родове - Йончеви. Род, който продължава да е жив, а членовете му да се изявяват в полето на живописта, графиката, скулптурата, илюстрацията, графичния дизайн, анимацията, оформлението на книгата, шрифта, сценографията, костюмографията, киното. Това е един визуален разказ, документ, за силата на таланта.

През 1892 г. в Пловдив се ражда основоположника на рода  Димитър Василев Йончев. Името му се свързва с полагането на основите на сценографията и костюмографията в Пловдив. Десетките проекти разработени от него за пловдивския театър, част от които съхранени и до днес, утвърждават Димитър Йончев, като едно от най-значимите имена в театралния живот в града през 20-те и 30-те години на ХХ в. Харизматичен, талантлив и бохем по дух, той е баща на пет деца, на които предава страстта си към изкуството. Сред тези наследници е и основоположникът на българската шрифтова школа – Васил Йончев. Изложбата „Родова памет и наследство“ разкрива историята на този род – на неговите членове, чиито пътища ще се пресекат с представители на фамилиите Еневи, Джидрови, Гогови, Димитрови, Вендт и Мюлерови.

В експозицията са представени живопис, графика, сценографски скици, проекти за костюми, оформление на книга, анимация, фотография. Това е проект, в който среща си дават четири поколения творци – 25 автора. Публиката има възможността да се взре в проекти на Димитър Йончев, в оригиналните илюстрации за детски книги на Васил Йончев, в живописни платна на Здравко, Димитър и Илия Йончеви подготвени специално за експозицията, в произведения на големия майстор на сценографията за кино, възпитаникът на Кирил Цонев и Иван Пенков – Константин Джидров–Джидрата. И още – в графични разработки на семейство Мюлерови, във фотографиите на Георг Венд, пред обектива на който застава немският дизайнер и сам фотограф – Карл Лагерфелд.

Тази изложба е първа по рода си, представяща четири поколения художници, оставили своя следа в историята на българското изкуство.







СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ, БОРИС КОСТАДИНОВ, ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО - СОФИЯ“

11 Октомври 2016 - 11 Ноември 2016


СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ

БОРИС КОСТАДИНОВ

ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР

АВСТРИЙСКО ПОСЛОЛСТВО, СОФИЯ

 

 

Софийска градска художествена галерия

представя

 

Изложба-акция на Пламен Деянов

Куратор Борис Костадинов

 

11 октомври – 11 ноември, 2016

 

Изложбата-акция на Пламен Деянов носи необичайното заглавие: „СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ, БОРИС КОСТАДИНОВ, ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО - СОФИЯ“

Обикновено подобен информативен текст се поставя под оригиналното заглавие на една или друга музейна изложба, но тук на него е отредено централно място.

Причината за това се крие в специфичния подход на Пламен Деянов, като автор който от години манупулира и трансформира езика на корпоративния свят,  икономиката на изкуството, принципите на рекламата и по този начин критически коментира основите на нео-либералното общество.

В настоящият проект, реалните организатори на събитието са изписани в азбучна последователност и са изведени като негово заглавие, напомнящо „рекламна кампания“, която разчита на текстуален „тийзър“. Той трябва да ни „намекне“ за основната идея. Гореспоменатият текст е отпечатън върху банер, окачен на фасадата на Сoфийска градска художествена галерия. Освен това множество плакати със същото съдържание присъстват на различни ключови места в града – галерии, книжарници, театри, ресторанти и кафенета и др.

Какво цели цялата тази кампания? Тя трябва да предвести превръщането на „Митрополитската“ къща в Арбанаси, построена през 1480 година - в Център за съвременно изкуство. Това е дългосрочен проект съставен от много инциативи, изложби и акции с цел да се наберат средства за реализирането на идеята. Този дарителски жест е следствие от желанието на артиста да подпомогне и стимулира развиетието на съвременното изкуство и младите художници в неговата собствена страна.

Къщата е исторически паметник и е първата къща в България, която е разполагала със собствена баня. Нейните дърворезби са забележителни. Именно те бяха в основата на голямата изложба "Foundation Requirements" в музея 21er Haus във Виена миналата година. Тогава инсталацията представена там се базираше на перфектно изработени изчезнали дърворезби и интерпретации на други елементи от къщата. Идеята беше да се привлече вниманието на международни специалисти, колекционери и меценати към поощряването на съвременното изкуство в родината на художника.

Настоящата изложба-акция в София продължава популяризирането на проекта, но този път в България.

Акцията „СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ, БОРИС КОСТАДИНОВ, ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО – СОФИЯ“ задава въпроси и търси обратна връзка с широката публика относно разбирането за важността на съвременното изкуство в съвременния български контекст, частните инициативи за неговото насърчаване и меценатските практики.

 

За Пламен Деянов

Живее и работи във Виена. Пост-концептуалната му практика се базира на критическо преосмисляне на метаморфозите на консуматорското общество и пряко заимстване на елементи от капиталистическата култура на производство и предлагане. Неговата кариера е свързана със самостоятелни изложби в престижни европейски музеи като: MUMOK, MAK и 21er Haus (Виена), Palais de Tokyo (Париж), Kunstverein Hamburg (Хамбург), както и с галерии като Emanuel Layr и Mayer Kainer (Виена) и Nicola von Senger (Цюрих).

За Борис Костадинов

Живее и работи между Виена и Берлин. Кураторските му проекти изследват взаимовръзката между изкуството и политическите и геополитическите реалности, икономиката, социалните процеси и теории, изкуството като социален или активистки жест. Той е курирал проекти за Manifesta 11 (Цюрих), IG Bildende Kunst, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery (Виена), LS43 (Берлин), Radiator Gallery (Ню Йорк) и др.

Куратор На изложбата е Борис Костадинов







ЗИЯТИН НУРИЕВ

27 Септември 2016 - 23 Октомври 2016


Това е първата ретроспективна изложба на Зиятин Нуриев. Експозицията представя над 35 годишно творчество, като в нея са включени произведения от студентският му период до най-нови, правени през последните години.

Задълбочеността  и иновативността на Зиятин Нуриев го нарежда сред най-талантливите български скулптори. Още с първите си участия в национални изложби неговите работи са забелязани и почти без изключения купувани, както от Националната художествена галерия и Софийска градска галерия, така и от водещи галерии в страната. Първоначално работи в базалт, един от най-твърдите материали, предпочитани теми са фигурата и портрета. След 1988 година синтезира човешката фигура до почти абстрактна форма, използва различни материали – мрамор, бронз, дърво, керамика.

Творчеството на Зиятин Нуриев е съчетание на древност и съвременност. Уроците на египетското пластично мислене са оживотворени от личния език на автора. Лаконичност, вглъбеност и стаена мощ са основните му характеристики.

Независимо от това, че Зиятин работи и живее в Истанбул, неговата връзка с България е непрекъсната, за което най-пресните свидетелства са изложбите му във Варна (2014) и Пловдив през 2015 година.

Зиятин Нуриев е роден в село Мост, Кърджалийски окръг. Завършва Художествена академия в София през 1982 г., специалност скулптура. До 1990 година твори в България, а след това живеe в Истанбул, където преподава скулптура във Факултета по изящни изкуства в Университета Мармара.

По важни участия и изложби:

Международен симпозиум по скулптура в Оронско, Полша (1986); Симпозиум по скулптура в гранит – остров Авша,Турция (1993); Първи Симпозиум по скулптура в камък – Ялова, Турция (1995); Международно биенале по скулптура – Тоямура, Япония (1997); проект Беседване за душата, галерия Раку, Киото (2003); Международен симпозиум по скулптура – Фуертевентура, Канарски острови (2004, 2005); самостоятелна изложба в галерия Симончини – Люксембург (2005); Международен симпозиум по скулптура в мрамор – Сарайлар, остров Мармара,Турция (2005); самостоятелна изложба в галерия Акмеркез, Инстанбул (2006), самостоятелна изложба в галерия Ъшък, Турция (2014), самостоятелна изложба в галерия Резонанс, Пловдив (2015).







СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДНА ИДЕОЛОГИЯ

16 Септември 2016 - 27 Ноември 2016


Изложбата „Следобедът на една идеология“ представя  художествените произведения, притежание на галерията, с „нехудожествени очи”. Търси в тях свидетелства за едно време и за начина, по който са го преживявали артистите. Разчита на това, че те на собствения си език са писали страници от микроисторията на комунизма; че творецът винаги участва в „двойна игра”: докато отразява реалността, и тя му се отразява, присъства в работите му, както по волята му, така и независимо от нея. В този смисъл естетическите качества не са били водещи при подбора ни на картините и скулптурите, което далеч не значи, че ги нямат – сред техните автори са някои от големите имена в българското изобразително изкуство като Любомир Далчев, Иван Кирков, Васка Емануилова, Павел Койчев, Галин Малакчиев, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Милко Божков, Любен Зидаров, Андрей Даниел, Недко Солаков, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Текла Алексиева, Ванко Урумов... При това все творци с позиция към онова време и към правенето на изкуство в него… И посетителите ще ги следват в художественото им мислене,  ще се поддадат на артистичните им нагласи. В случая важен е не толкова стилът им, колкото съхраненото в изкуството им усещане за социалната среда, в която са пребивавали и то извън публичните им роли, когато се приберат в къщи, или просто за малко затворят очи.

В това търсене на „художествени улики” за частния човек през соца се очертават четири тематични полета, които условно могат да бъдат означени като: транспорт/град, прозорец/съзерцание, бит/празник и детство/вина.

Изложбата е част от дългосрочния проект „Другото око“ , в който има за цел да представи и социализира  богатството и многообразието  на произведенията от фонда  на СГХГ през очите на „непрофесионалисти“  – интелектуалци .

Албумът  към изложбата е на български и английски език и включва авторски текстове на двамата куратори и каталожна част с подбраните от тях произведения.

Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Програма „Култура“ на Столична община и Аурубис  БЪЛГАРИЯ - АД.







ПРИСТАНИ

26 Юли 2016 - 14 Август 2016


През далечната вече 1997 г. в залите на СГХГ е представена изложбата „Арменски художници в България“, като резултат от изследователските усилия на кураторите Аделина Филева и Олимпия Николова. Подредената в галерията ретроспективна изложба на Бедиг Бедросян е естествено продължение на тази инициатива, както и на стратегията на СГХГ да представя визуални разкази за слабо познати, маргинализирани и забравени личности, чието творчество обаче е неразривна част от общия художествен пейзаж в страната.

Водени от своето изследователско кредо, че изкуство лишено от личността на неговия създател е нямо, уредниците на експозицията Пламен Петров и Рамона Димова, предлагат на публиката визуален разказ не само за твореца – с неговите светска и религиозна живопис, рисунки и шаржове, но и за човека Бедиг Бедросян – от литературните му опити, писани на румънски и арменски език, до документалния разказ за житейския му път. Не на последно място по важност, изложбата „Пристани“, макар да представя един индивидуален творчески свят на художник реализирал се изключително в периода от 1944 до 1989 г., всъщност дава възможност за преосмисляне на някои концепции дълбоко белязали историческия разказ за близкото ни минало. Тъкмо затова експозицията е не просто реализирана мисия на неговите наследници или осъществяване на своеобразно възкресение на един творец, скитник от Армения. Тя дава възможност на публиката да се срещне с едно творчество, в което авторът е материализирал собствените си дирения на справедливостта, а не на обективността, която го заобикаля.

 

Бедиг Бедросян е роден през 1912 г. в с. Средище (Силистренско) в семейството на арменски бежанци. Едва навършил 7 години се установява в Силистра, където получава цялото си образование. През 1930 г. завършва Румънската мъжка гимназия в града. Важно значение за формирането на твореца Бедиг Бедросян оказва приятелството му с художника Тодор Добруджански. През 1941 г. Бедиг Бедросян изписва иконите и стенописите в купола на арменския храм „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица“) в Силистра, чиито основи  от 1611 г. превръщат храма в едно от най-старите арменски духовни средища в страната ни. След настъпилите на 9 септември политически промени у нас авторът работи активно в областта на киноплаката, като не остава безучастен и към агитационно-пропагандните плакати, характерни за епохата. Първата си самостоятелна изложба организира в Силистра в началото на 50-те години, а през 1967 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“, ІІІ степен. В края 1969 г. отпътува за Армения, където създава цикъла пейзажи „Армения“, които излага в различни колективни и самостоятелни изложби. Много от сътвореното в родината на неговото семейство той оставя като дарение там, части от което днес се съхранява в Националната галерия на Армения в Ереван. През 1980 г. по инициатива на културно-просветната организация „Ереван“ в България, художникът подрежда самостоятелна мащабна изложба в залите на Централния военен клуб в София. Бедиг Бедросян умира на 20 юни 1989 г. в Силистра, а художественото му наследство наброява повече от 600 произведения – живопис, рисунки, карикатури и ескизи. По-голямата част от тях са запазени, други са издирени, реставрирани и представяни в различни изложби. Картини на Бедиг Бедросян са притежание на художествените галерии в Силистра, Тутракан, Добрич, Варна, Пловдив, Пазарджик, СГХГ, Национален дарителски фонд „13 века България“, на различни обществени и частни колекции в страната и в чужбина – Германия, Франция, Русия, Румъния, Армения.

 

В изложбата са включени произведения от фондовете Национална галерия – София, ХГ – Силистра, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ГХГ  – Пловдив, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ– Добрич, ХГ – Тутракан, Арменско църковно настоятелство при църквата „Сурп Аствадзадзин“ (Св. Богородица) – Силистра, Арменски културен и информационен център – Пловдив и частни колекции.

 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery