История

Колекция

Изложби

Публикации

Екип

Бюлетин

Адрес

English

Текущи Изложби

Бъдещи Изложби

Предишни Изложби

 


 
Разговор на чаша кафе, 1970 Художествена галерия – Стражица
 
 


 
Художникът на скелето, 1974 ХГ „Христо Цокев“ – Габрово
 
 


 
Голямата клоунада, 1991 НМБИИ
 
 


 
Флорентински автопортрет, 1961 Собственост семейство Левиеви
 
 


 
Автопортрет, 1977 ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен
 
 

 

Йоан Левиев. Автопортрети

27 Януари 2015 - 3 Март 2015
Откриване 27 януари, 18.00 часа

Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на 60-те години.
Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона.
Йоан Левиев (1934 – 1994) е роден в Пловдив. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, София. През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства“ в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.
Експозицията представя над 30 автопортрета, както класически така и „скрити“, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Тя е по повод 80 годишнината от рождението на художника, която бе отбелязана през изминалата 2014 година. Голяма част от изследователите на творчеството му изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника в областта. Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и не малко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.

Въпреки че предпочита фигуралните композиции, се изявява и във всички останали жанрове – портрет, пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961, 1977), с четка в ръка (Художникът на скелето, 1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970; Главната улица, 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век може да видим Йоан Левиев като шут или владетел – в цикъл „Царски времена“, или като цар Соломон и сатир – в цикъл „Песен на песните“, сигурен и уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия, 1992), или изпълнен със съмнения и размисли (Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981). Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници.
Показаните автопортрети повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното.

Изложбата се организира със съдействието на: ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, НМБИИ, ХГ – Русе, ХГ – Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия – Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.

След София изложбата ще бъде показана в Градска художествена галерия –Пловдив

Идея: Йоана Левиева – Сойър
Уредник на изложбата: Станислава Николова





^^


 
Светлин Русев. Русе – кея, 1988 Колекция ХГ „Илия Бешков“, Плевен
 
 


 
Недко Солаков. Обещай ми светло бъдеще, 1988
 
 


 
Група „Градът“. Хамелеонът, 1990
 
 


 
Боряна Росса и Ултрафутуро. Гражданска позиция, 2007
 
 


 
Правдолюб Иванов. Черни балони, 2013
 
 

 

ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015
Куратор: Мария Василева

20 Януари 2015 - 5 Март 2015
Откриване 20 януари, вторник, 18.00 часа

„Изкуство за промяна 1985-2015“ е проект, който проследява дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.

С изложба и публикация той разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Проектът има за цел не само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.

През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.

Изложбата включва работи на съвременни български художници, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.

Изданието се състои от 384 страници аналитични текстове, интервюта и повече от 390 илюстрации. Целта му е не само да представи историческата перспектива, но и да се опита да погледне към днешната реалност през опита на миналото. В него са включени текстове на Мария Василева, Диана Попова, Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев, както и интервюта със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев. Изданието е двуезично (на български и английски). Подкрепено е от фондация ЕРСТЕ.

В изложбата участват: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Светозара Александрова, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Стефан Лютаков и други.

В контекста на активните политически събития от 2013-2014 година, на постоянните протести и реалното съзряване на гражданското общество в България, проектът се опитва да търси отговори на въпросите: Къде са българските интелектуалци? Каква е ролята им във времето на прехода? Демонстрират ли социално активна позиция? Може ли изкуството не само да отразява, но и да предизвиква социални промени?

^^